сряда, 12 декември 2018 г.
сряда, 5 декември 2018 г.
вторник, 29 януари 2013 г.
вторник, 15 ноември 2011 г.
понеделник, 23 май 2011 г.
вторник, 1 март 2011 г.
1.03.2011 aktiv art
„Голо тяло” - Вечерен акт – І сезон
Изложба с участието на : Ванко Урумов, Боян Янев, Красен Бербенков, Албена Коева, Иван Димитров - Вака, Веселин Костадинов, Галина Литвин – Костадинова, Диян Димитров, Ирена Димитрова, Велина Гребенска, Петър Костадинов, Ангел Карагьозов и Андриана Колева
В продължение на 5 месеца в залата на галерията автори организираха т.нар. „Вечерен акт - голо тяло”, като рисуваха женска фигура от натура. Изложбата бележи края на първия сезон, като представя в експозиция работите на 13 варненски автори, които са рисували всеки вторник вечер в галерийното пространство. Те принадлежат към различни поколения творци, всеки със свои стил и художествен почерк. Могат да се видят различни интерпретации на една и съща постановка, изпълнени с туш, молив, креда, пастел или акварел. Тези техники са най-предпочитани за този тип рисуване. Някои от направените скици са доработвани в ателиетата на авторите.
Вечерният акт – голо тяло като форма на рисуване е възникнал в Европа по времето на Ренесанса, където учителят и неговите ученици са рисували човешки фигури в ателиетата вечер след занятията. Това е времето, когато човекът е бил признат за съвършен, неговото тяло е било идеал и мярка за красивото.
Изложба с участието на : Ванко Урумов, Боян Янев, Красен Бербенков, Албена Коева, Иван Димитров - Вака, Веселин Костадинов, Галина Литвин – Костадинова, Диян Димитров, Ирена Димитрова, Велина Гребенска, Петър Костадинов, Ангел Карагьозов и Андриана Колева
В продължение на 5 месеца в залата на галерията автори организираха т.нар. „Вечерен акт - голо тяло”, като рисуваха женска фигура от натура. Изложбата бележи края на първия сезон, като представя в експозиция работите на 13 варненски автори, които са рисували всеки вторник вечер в галерийното пространство. Те принадлежат към различни поколения творци, всеки със свои стил и художествен почерк. Могат да се видят различни интерпретации на една и съща постановка, изпълнени с туш, молив, креда, пастел или акварел. Тези техники са най-предпочитани за този тип рисуване. Някои от направените скици са доработвани в ателиетата на авторите.
Вечерният акт – голо тяло като форма на рисуване е възникнал в Европа по времето на Ренесанса, където учителят и неговите ученици са рисували човешки фигури в ателиетата вечер след занятията. Това е времето, когато човекът е бил признат за съвършен, неговото тяло е било идеал и мярка за красивото.
петък, 15 октомври 2010 г.
понеделник, 1 февруари 2010 г.
вторник, 10 ноември 2009 г.
сряда, 28 януари 2009 г.
сряда, 7 ноември 2007 г.
Изложба" Отпечатъци"07.11. 2007 ХГ-Добрич представена от Пламена Димитрова-Рачева
Авторският проект ОТПЕЧАТЪЦИ на младия художник Петар Костадинов е специално създаден за Изложбеното пространство за съвременно изкуство “Килиите” на ХГ Добрич. Това всъщност е пространство за нови, експериментални проекти в изкуството, място в което идеите на младите хора могат получат реализация.
Художникът е провокиран от конкретната архитектурна среда - 10 арестантски килии, в които сега експонира като инсталация специално създадените от него Отпечатъци. Всяко пространство е вътрешно осветено с различна светлина.
Идеята на автора е да съчетае две наглед “несъвместими” техники – традиционната на монотипията, която дава възможностите на създаване на уникален цветен отпечатък, т.е. на единствен екземпляр и на бодиарт.
Монотипията се отличава с това, че няма намеса - механична или химична върху повърхността на плочата. В случая се използва човешкото тяло и не е необходимо рисунката, да бъде точна и огледално изобразена. В някои от произведенията на Петър има двустранен отпечатък от човешкото тяло, което се обвива с платно отгоре до долу. Различното е, че печата е върху платно, а не върху традиционната японска , ватманова хартия[1].
Сравнително лесен технически способ, монотипията се практикува и в съвременното изкуство в комбинации с други техники. За разлика от класическия му вариант, който е нетрайно изкуство и от който остават само снимките, в своите произведения тук Петар прави отпечатък от свободни рисунки по човешки тела. Използва като обекти някои приятели и себе си и в деветте килии могат да се видят различните им варианти, в които цветните силуети на телата, се съчетават с графичен рисунък . От петте школи в бодиарта, тук има използване на антропоморфни елементи[2].
За Петър самия процес на създаването на отпечатък протича като пърформанс, а в изложбеното пространство е експониран във вид на инсталация. Общата насока е включването на обекта в `играта` дори размяна на субект (автор) и обект(модел), търсене на нови изразни средства, динамика на възприятието, чрез натрупване на различни гледни точки и пластове на внушението, търсене на виц.
Интересна насока в проекта Отпечатъци е разширяването на кръга от сетивата, които участват в процеса на възприемането му, чрез колорит, светлина, интериор. Бодиарт тук разбираме като по-широко понятие. Човешкото тяло се използва за основа, но за да бъде цветно “разглобено” и анатомически “сглобено” отново с цел да се постигне понякога обратен ефект на следа. Според информацията не в България имаме не повече от 10 художници, които правят бодиарт. Това е изкуство ориентирано предимно извън галериите.
.
В Отпечатъците върху свитъците от старо ръчно изтъкано памучно платно има съчетание на по два цвята - червено, синьо, зелено и оранжево, фосфоресциращи бои и така се създава усещането за отражения или сенки на хора – привидно безтегловни, ефимерни, усещане за преминали през времето съдби.
Различното разположение на силуетите в килиите - по пода – във вертикала и по хоризонтал, свободно висящи, поставя изображенията в неочаквани проекции. Светлината е свързващото звено между отпечатъка и пространството и създава емоционални трансгресии и смущаваща заплашителност[3] .
Отпечатъците на младия художник провокират асоциациите ни за астрални тела, които носят различните цветове на енергиите, обграждащи като в мандрола човешките тела. Но каквито и да са другите ни представи творбите са обвързани с конкретната среда, с един затворен свят вътрешен свят, в който емоцията и въображението се свързват.
Пламена Димитрова-Рачева
[1] Ако погледнем назад в историята на изкуството монотипията е изнамерена през XVII в. от италианския художник Бенедет Кастилионе, усъвършенствувана е през XVIII в. от английския художник Блек. През XIX в. монотиипята събужда интерес в художническите среди и се популяризира с изкуството френския художник Е. Дега.
[2] Като основоположници на бодиарта у нас се считат – Мирчо Мирчев и Милена Кошутанска, които правят истинска революция у нас.
[3] Разбира се, асоциациите могат да бъдат безкрайни като истории – Убросът с неръкотворния образ на Христос излекувал Едеския цар Авгар – история разказана от църковния историк Евсевий през 339г. Той изпратил един художник с писмо до Господ Исус Христос, с молба да дойде и да го излекува. Спасителят взел една кърпа, изтрил лицето си и на кърпата се отпечатал неговия Божествен образ. Господ изпратил кърпата на Едеския цар и той оздравял по чудодеен начин. Друга евангелска история разказва за неръкотворния образ на Христос отпечатан върху кърпата на св. Вероника по пътя му към Голгота. Още по-близо е първообразът на Торинската плащаница, т.е. погребалният саван върху който са останали като холограма образа и тялото на Иисус Христос.
понеделник, 6 февруари 2006 г.
Изложба портрети 06.02.2006 Градска художествена галерия "Б. Георгиев"
Изложба портрети на Петър Костадинов
Портретуването не е занимание самотно, казва Петър, може би опитвайки се да разсее разпространената романтична представа за художника като фантазьор и бежанец в кулите от слонова кост, но също така и да отдаде дължимото на своите модели - дали е случайно, че повечето от тях са жени?
А може ли музата да гримасничи, питаше Бодлер?
За Петър Костадинов правенето на портрет от натура винаги е среща и диалог, място на комуникация пред бялото петно (blank), където артистичният жест се губи в собственото си изражение и в това на лицето отсреща, удвоявайки го в интимната му пълнота и недоизказаност. Някаква социална антропология на дезилюзионирането може би...
Искам просто да покажа моментния израз на лицето, то говори за извървяния житейски път, но и за душевните терзания и очаквания, които го сполитат, споделя авторът на 22-те рисунки и графики, и 9-те платна, правени през последните 3 години, като добавя, че не всеки е подходящ за модел и срещата не винаги се случва: необходимо е човекът отсреща да е в хармония със самия себе си, да излъчва спокойствие.
Васил Тоновски
сряда, 25 май 2005 г.
вторник, 30 април 2002 г.
30.04.2002 Проект "Показване"
Отдел "Изкуство" - ул. "Ген. Паренсов" 3
Проект "Показване"
Изложба на художниците Петър Костадинов и Йордан Ганевски - документален материал, живопис, рисунка, видео арт
Проект "Показване"
Изложба на художниците Петър Костадинов и Йордан Ганевски - документален материал, живопис, рисунка, видео арт
четвъртък, 11 февруари 1999 г.
вторник, 5 януари 1999 г.
понеделник, 1 декември 1997 г.
12.1997 г.- Изложба"Уроци по плуване", ГХГ “ Б. Георгиев"гр.Варна.
акрил, платно. 120/180 см.
акрил,фазер, текстил,велпапе.170/180 см.
акрил, платно. 120/180 см.
Абонамент за:
Публикации (Atom)